Зимно утро

За ранобудните зимният ден идва със сутрешния скреж, бузите, които порозовяват по пътя към работата и с кроткото успокоение, че си стигнал там, където пак ще е топло.Слънцето иска да покаже лицето си час по-скоро, за да знаем, че още го има, но до края на деня не бърза за никъде. Лъчите му се прекалено слаби, за да сгрее премръзналия бързащ човек … просто не бърза.

Да спреш и да погледнеш е една особена привилегия за съвременният човек. В моментите между задачите има едни такива секунди щастие, които рядко си ги позволяваме, защото си мислим, че няма време за тях. Това са митологични секунди на просто съзерцание, които не се преживяват с изморените от взиране в компютъра очи, а със закопнялото за приключения сърце.